Митът за “Съдържанието е краля, без анимации/звук/Java и др.”
Твърдението, че “Съдържанието е краля” е валидно за всички уеб сайтове и нямаме намерение да оспорваме това. Вярно е и това, че когато даден сайт е пренаситен с анимации, звуци, Java и всякакви други екстри, то той ще се зарежда много по-бавно, а ако потребителя е с по-бавна връзка, това ще е почти мисия невъзможна. Което логично води до напускане на сайта от посетителя.
Обаче, това в никакъв случай не значи, че всички страници, които имат анимации, звуци или аплети са толкова лоши. Номерът е по какъв начин да се организират нещата, че сайтът да изглежда добре и да е бърз в същото време.
Кога е наложително някои от тези елементи да присъства? Понякога Java аплет е необохидим при някои сайтове, за да се извърши някакво действие. Например в сайта на Улица Сезам, което е детско куклено шоу, има Java аплет, който показва как Елмо /един от героите от шоуто/ танцува, и децата попаднали на този сайт, може да използват мишката, за да го накарат да се движи накъдето те искат. Този аплет има нужда от 56 килобайта, за да се зареди. Това е и едно интерактивно място, където децата могат да играят. В този случай Java аплета е необходим. В други случаи, анимации и звуци, биха подхождали на сайтове с онлайн комикси, онлайн игри и др.
Всъщност, ако сайтът ви е всъщност “магазин” за дизайн на уеб сайтове, то със сигурност ще е добре да го подредите така, че хората да останат впечатлени от него, да придобият представа за големите ви възможности и да си поръчат дизайн. В този случай съдържанието на сайта не играе роля. Тук има нужда точно от графики, цветове, анимации и др., но разбира се не прекалено тежки, че да се зарежда сайта много време, защото това също би отказало клиента.
Митът “Добрият уеб дизайн са добрите графики”
На противоположната страна на кантара са хората, които вярват, че сайтовете трябва да имат много цветове, графики, анимации и звук. Тези хора може да срещнете като начинаещи дизайнери или пък такива, които прекарват малко време в интернет и то предимно във форуми.
Първият ми досег с такива хора всъщност беше под формата на стар приятел, който преди години гордо ми предостави за оценка лично проектирания от него web сайт. В центъра на началната страница имаше една голяма анимирана графика, чийто размер беше няколко стотин килобайта. Функцията на графиката се изчерпваше с декоративната й роля – не беше нито препратка към друга страница, нито лого, нито пък снимка на моя притятел. В тези години малко хора имаха друг освен модемен интернет със скорост от 14.4К, с които си е цяло мъчение да заредиш страница от този вид.